StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,685
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,194
   Точки: 2,645,502
   Съобщения: 154,585
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Моята приятелка беше...

Имах си една приятелка -
тя беше прекалено добра,
нежна, мила и влиятелна,
с хубава и бяла душа.

Не приличаше на онези момичета,
които се замазваха с грим,
скромна и не носеше токчета,
беше влюбена само в един.

Някой й се само подиграваха,
други пък от жал я съжеляваха,
трети с нея не говореха,
а четвърти с думи я тровеха.

Но в един злокобен, тъжен ден
тя разбра, че ще умре
от болест нелечима, а във мен
заплака моето сърце.

И тъй годините минаваха,
а очите й по бледи ставаха...
докато в едно горещо лято
душата й изчезна като ято.

Остави ми само снимка и спомени,
гласът й още чувам на сън...
Търся я по пътища оголени,
но тъй не я и срещам навън...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2015-04-06
прочитания: 286
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход