Вещици живеят в старите ти гардероби.
Стените са часовници, тиктакат тежко
в тъмния и тесен коридор.
Сама си, с белия халат,
който като призрак е през раменете ти,
ръцете си провесил без любов.
Обичаш чая посреднощ,
обичаш черното кафе.
Обичаш да говориш само с лампата,
която тъжно мига до прозореца.
Нямаш ни една възглавница -
всичките са котки,
свити топло, мъркат и предат,
чакат те в зимни утрини, щом стисне ги
за гърлото гладът.
Сънищата само водят
към стълбите на твоя дом.
Лежа, сънувам, бързо бягам
с невидимите си крака.
Ръцете си поглеждам - зная,
в сините ми вени трепва руската ти кръв.