Моята Вселена

Като мистериозна черна дупка е сърцето ми,

прилича на  вселенска яма – обяснение няма.

То всичко поглъща и таи до дълбоки старини.

Попадне ли нещо изчезва и не остават следи.

Невидимо за човеците, то силно отвътре тупти,

а разбие ли го някой, умират хиляди звезди.

Изчезва светлината, остават нюанси на тъмнини.

Изкривяват се време и пространство, няма край..

..няма начало дори, всичко е на ума измислени игри.

Малко време на Земята стига да достигнеш вечността,

тази истинската и красива, която е живота на душата.

Хората се страхуват от това, което най-много ги гори,

а огънят е топлината, която свети вътре в сърцата.

- - - - - - - - - - - - - - - - -

Г.Здравчева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf