Моята Вселена
Като мистериозна черна дупка е сърцето ми,
прилича на вселенска яма – обяснение няма.
То всичко поглъща и таи до дълбоки старини.
Попадне ли нещо изчезва и не остават следи.
Невидимо за човеците, то силно отвътре тупти,
а разбие ли го някой, умират хиляди звезди.
Изчезва светлината, остават нюанси на тъмнини.
Изкривяват се време и пространство, няма край..
..няма начало дори, всичко е на ума измислени игри.
Малко време на Земята стига да достигнеш вечността,
тази истинската и красива, която е живота на душата.
Хората се страхуват от това, което най-много ги гори,
а огънят е топлината, която свети вътре в сърцата.
- - - - - - - - - - - - - - - - -
Г.Здравчева
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|