Моята Фантазия рисува във небето,
необуздана, дива, като вятъра,
застива и беснее във сърцето ми,
ухае ми опияняващо на \"Някога\",

на \"Някога\", отдавна \"някъде\" загърбено,
забравено, заключено във детството,
където с моите мечти, прегърнати,
крадяхме в шепи от черешите,

където в погледа ти още непорочен -
наивен някак си по детски му,
към щастието виждах аз прозорец,
а тоя свят бе някак по-човечен.