Моят стих не е фасада.
Моят стих е зелената поляна,
сгушена във вечните планини.
В моят стих няма измама....
В моят стих объркана оставам....
В моят стих мотивите са скрити,
а моментите открити.
Ах, стихът ме успокоява!
- той рани заздравява,
А може би и отваря....
Но Мое вечно огледало,
Стихът си остава.!!!