Моряк там нейде в океана плува,
курс безкраен в шир
в сърцето си смирено тъгува
за дом родина и любима.
Земята родна той сънува
в нощта останал е един,
бриз студен го все облива,
стопля го небето със звезди.
За близки за дете тъгува,
за прегръдка нежна от жена.
за пристана наш е затъжен,
че райски кът е от земята.