Море, защо задъхано делфините прегръщаш?
Небе, защо разплакано в морето се завръщаш?
Земя, защо по плажа пясъчни коси разплиташ
и странно, бяла чайко, откъде сега долиташ?
Не знам защо рибарите без улов се завръщат,
а вечер гузно корабите към брега обръщат...
Защо самотни гларуси в просторите се реят?
И как далечни фарове през бурята светлеят?
Защо за дните в мислите си място не намирам,
а в нощите, безкрайните, тревожно все се взирам...
Защо мъглата дрипава със спомен се завръща?
Защо в дете изплашено съдбата ме превръща?
Небе, защо разплакано в морето се завръщаш?
Море, защо отчаяно сълзите му преглъщаш?
Земя, защо по плажа пясъчни коси разплиташ
и,странно, бяла чайко, накъде сега отлиташ?
Соня Цветанова