Когато изпълнена с нежност велика,

от сладката тежест

приведена крача,

отивам при него.

Морето ме вика.

Там  сладката моя сълза да изплача.

            
Когато до сивост помръкват боите

на дългите дни

с монотонност безлика,

все тази посока

избират очите

и тръгвам към него. Морето ме вика.

      
Когато от болка, прерязана, стена,

задавено стискам

изпръхнали устни,

морето ме вика,

а то е вселена,

която не можеш докрай да напуснеш.          

Морето ме вика. И денем и нощем.

Спасение. Мир.

Свобода и потайност.

Гласът му е властен,

обсебващ и мощен.

Морето е просто втечнена безкрайност.