Без дом живея аз отдавна вече,
контейнерът е моя магазин,
знам, мръсна съм, мириша отдалече,
а може би съм болна и от спин!
Невидима съм, жалка, непотребна,
дъждът вали ме, слънце ме пече
и кучета край мене хищно дебнат,
животът безнадеждно си тече!
А нощите студени ме сковават
и няма де глава да подслоня,
на улицата тъмна аз оставам,
мечтая да избягам във съня!
Вървя,вървя, дано да се постопля,
накрая уморена се поспра,
боли душата, ала мойте вопли,
не ще ги чуе никой за беда!
И сгушвам в дрипи тяло изтерзано,
дано намеря малко топлина,
във моя свят на хората презряни,
там има само болка и злина!