StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,432
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,455
   Точки: 2,643,006
   Съобщения: 151,061
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,777

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Момичето...

Момичето със шапка на цветя,
със семпла рокля и воал от пеперуди,
замислено на пясъка се спря.
Приседна досами водата,
тихо, за да не събуди
бриза във косите си.

Загледа се във необята морски.
Облаче надникна му в очите.
Чертаеше по пясъка сърца
едно, и две, и няколко... дузина,
а вятърът омая го така,
че шапката му взе и си замина.

Момичето стоя до вечерта -
замислено, разплакано, и мълчаливо.
Едва попита само някаква
жена как по синята вода
да мине, за да стигне там,
до бялата лагуна.

Момичето не тръгна, остаря.
Дочака вятъра да донесе обратно
онази стара шапка на цветя
на онзи бряг, и досами вълните.
Когато си отива от света...
(едва ли може утрото да срещне?!)

... в ръцете си ще носи знак –
онази шапка на цветя,
която вятърът отнесе надалече...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2010-08-18
прочитания: 313
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход