Момичето с бадемови очи
умее със небето да говори,
с малини диви устните черви
със бухалите нощем спори.

На всяко цвете знае песента
пъстървите пред нея се целуват
с планинските потоци през деня
щастливо в облаците плуват.

Момичето с бадемови очи
люлее нощем рога на Луната
отхапва тайно късче от звезда
и лунен вятър пуща си в косата.