Роди се тя през Януари,
на утрото предвесник нов.
Сред зимни бури,страховити хали,
студен и снежен благослов.

Бе крехко,мъничко момиче,
попаднало неволно на света.
В първи клас научи се да срича,
да пише букви и числа.

А после буквите редяха рими,
в стих запрягаше слова.
Така живееше с години,
играейки си с думите така.

Но тревогите на малкото момиче
никой не можа да разбере.
То раснеше в клетка,като птиче
с почти пречупени криле.

Сърцето мъничко бе свито
от някаква ужасна празнота
и цялото в страх обвито,
то чакаше да станат чудеса.

Да може татко да се върне,
да спре среднощните сълзи.
Едно ранено птиче да прегърне,
тъй както правеше преди.

Да може мама да намери
път към детската душа.
С две топли думи да огрее
невръстната си дъщеря.