Нещастие: рожба на бездна и ръб-
присъда зловеща,присъда без съд
Викове тихо край рани градят
тъмнината от страх и от студ...

Живота злощастен играе със мен
във лудница смъртна на глад извисен-
създава усмивки от скреж размразен
дълбоко през моя портрет омърсен...

Човешката драма на всеки човечен е нужна,
макар че увлича в позната от болка
дилема:
Животът-прекрасен, Животът-ужасен? Все тая,
Животът е ново начало-начало на изтрел и смърт
приближена...

Време на мъртви ти сляп ще се раждаш,
във време на живи-не можещ да дишаш
Без време не можеш да искаш да вярваш,
а с време да дишаш и вярваш - не можеш,
защото не искаш...

И тъй стоя на открито сред бури човешки,
а пристана земен за мен е устроен усоен-
в затишие нервно под броня пробита
изгнивам под дъжд от преструвки....

Треперя, настръхвам, а вътре-съсирек
на кръв избеляла от плазма отровна
Сърцето ми - жертва на лесна мишена, а
пулсът,пулсът е отклик на цел поразена

Живееш: тъй както поискат да правиш
и казваш каквото решат да им кажеш-
БЕЗ ИЗБОР ЖЕЛАН ИДЕАЛЪТ УМИРА
и с него сме двама....