StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,147
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,666
   Точки: 2,662,603
   Съобщения: 156,175
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Молитва за издънки

Завръщам се в шума от тротоар,
където самота ме задушава.
Напуснах шепотния, вечен кей,
в който всеки закотвен, става нечий.

Човекът се страхува от смъртта,
защото вижда само студ и свършек.
Но свършекът е тази свобода
да бъдеш собствен. И да те приемат.

Да си студен в опора от студени
те прави топъл. Чут. Докрай разбран.
От сенки, дето цял земен живот
не си очаквал и не си копнял,
дори в случайността на чужди снимки.

Вървя в роля на спукан великан
сред хукналото бъбрене на мравките.
И ставам мравка. Мисля като тях.
Мисля за оцеляване. Не чувствам.

Светът е трафик. Само че на труп.
Говорим. За да не изслушваме
и бързаме. Да стигнем в никого.
Строим безкраен склад от телевизори,
които са сглобени повредено.
Звук и картина все ни разминават.
Единствената среща е финалът.

Днес гробищата ни са пълни с дишащи.
Говорят труповете. Тленните мълчим.
Жадуват да ни кажат, че са топли
и ние силно искаме да вярваме.
Но не разбираме езика им.

Накрая им говорим наизуст
за липса. Спомени. Тъга и обич.
Шепа от програмирани значения,
които разкодират малко влага
по предвидимите ни телевизори.
Сбогуваме се с подли обещания
Да помним. А екраните ни нямат
такъв канал. За дълготрайна памет.

Настига ме екранчето на мравка.
Плоско екранче. Обща употреба.
Остана ми последната цигара.
Последната, спасителна надежда.

Въздъхвам пушек, за да консервирам
разшитите усти на аутопсии.
За да им дам аванс да се надбягат.
Да сграбчат облик и да не го пускат.
Но всяко бързо зомби се разпада,
преди да събере образ в екрана.

Гася цигарата и се разплисквам
към кея на невидимите. Хора.
Поглъщам глухонемите им изповеди
за пропилени от плътта копнежи.

Аз се кълна пред топлите от студ
първо да слушам. После да мълвя.
Заклевам тия, дето съм изслушал,
да ме изслушат. Да се сътворим.
Аз- тях, те- мен и много подир мен.
Една планета дъх под самотата.

Днес гробищата ни са пълни с дишащи.
А тротоарите ни- с непогребани.
От неизричането помежду им
е анатомията на света ни.

Недъзите в това перфектно тяло
го пазят от разлагане. Все още.
И аз се моля да има издънки.
Слушатели и разказвачи. Живи.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-20
прочитания: 142
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход