Прости на глупеца безстрашен,
надигнал и глас, и глава,
не спрял да се прави на важен
и сочещ с пръст към калта.

Прости на неуките хора,
пожелали по-славна съдба,
тъпчещи слабото агне в обора,
преклонили глава пред златна пара.

Прости на тези, които
се молят пред теб с броеница,
а след глътка вино изпито,
посягат на кротка девица.

Прости ми, че моля за прошка -
аз съм равна на всеки глупец,
но не нося кръста за брошка,
а гледам към теб с очи на слепец...

(Ана Тодорова)