„Къде започваш ти? Къде започваш...
И път ли си... Или дъждовна сянка.”
П. Парнарев
Започвам там, където ражда се дъждът,
от дъното на всички полети на птиците,
където неувяхнала стои изправена ръжта
или от някоя мечта стаила се в зениците.
От пътищата, срещнали се в кръстопът
и вятърът единствено посоките изпращащ.
От топлина в разстлана под тревите пръст,
от ръка протегната простори да обхваща.
Започвам там, където рукват живите води,
от реката търсила разбиране във своя бряг
и от там, където тишината почва да сълзи,
от въглена под пепелта, оставил своя знак.
От удара на нечие сърце, когато се събужда,
от дългото заглъхване на ирисите във очите,
от лъч, със който някой тъмното прокужда
и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал.