Изгубих те, любимо мое вдъхновение,
изплъзна се, не можeх да те задържа,
на мястото ти настаниха се съмнения
ще се завърнеш ли, докато кротко спя.

Искрици огнени от теб в запас не крия,
не ми остана и от силата на мъдростта,
от чувства минали сълзите бавно трия,
въздъхвам, време е да срещна смелостта.

Ще те намеря, нежно мое вдъхновение,
щом в Извора на Вечния Живот се потопя,
когато чуя стъпките на нови откровения,
ще те позная пак във изгрева и във дъжда.