Мое свидно голямо момиче,
виж, как времето бързо тече.
Вчера беше наболо кокиче -
неразлистено снежно дете.

В свойта малка ръчица държеше
мойта зряла любяща ръка.
Вечер гушната в скута ми спеше,
днес си вече с девича снага.

А животът ти пъстър и цветен
лъкатуши по странни пътеки.
Скоро в полет ще литнеш и нейде
своят пристан ще срещнеш навеки.

И ще минат години - среброто
във косите снежинки ще ливне.
Тънки бръчки ще смигат в окото
спомен мил отпреди пак ще живне.

Ти ще бъдеш тогава голяма
и света си ще стискаш в юмрук,
но за теб ще остана все \"мама\"
ти - моят малък, голям, топъл юг.