"Когато всички мислят еднакво,никой не мисли достатъчно."-Уолтър Липман

Мислите приличат на пътеки.
Оставени от стадото следи.
Стъпки в стъпките на всеки
и нито крачка настрани.



А посоките наоколо крещят,
преди да отговори тишината,
но очите правят се,че спят,
пускайки от поглед същината.



Изборът е пътя на самотник,
с мислите си-в две следи,
бягащ от затвора-доживотник.
Всеки сам-дори и да греши.



Грешките понякога са изход.
Пусто е отпред без гърбове.
По-добре отново да е тихо-
без хиляди еднакви гласове.