Октомврийски вятър листа развява-
прашни спомени неразбулени,
вълните на самотата ме отвличат
на далечни места забравени.
И лутам се в лабиринтите мъгливи
на далечните мисли-сиви и трънливи
що дебнат тъжна струна на печален стих-
мрачни облаци по небеса красиви.
И отвеждат ме далеч,някъде там,
където тогава и сега съм бил и съм сам,
където пътникът влака пак изтървал...-
той ли подранява или аз съм винаги закъснял...?