Дали във приказка живея,
написана специално в мен.
Дали, летейки, аз не пея
мелодия от стар рефрен.
Илюзия или реалност
е пътя към красивата дъга.
Привличаща ме със виталност,
но пращаща понякога тъга.
Летя самотно тъжна в здрача,
а вятърът шепти слова.
Не си сама - там някой плаче
и търси твоята душа.
А може би и други хора
изпращат нежен зов към теб.
Чуй призива. Литни в простора,
сбери ги в ято - с лъч отпред.
И нека всички да повярват,
че има слънце и дъга.
Летейки, мисли ще препращат
към други с мисия. Съдба.