StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,748
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,348
   Точки: 2,646,192
   Съобщения: 154,708
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Минават, минават...

Минават, минават, годините,
и младостта си отива със тях
и днешното става си минало,
как стана това не разбрах.

Далече са вече копнежите.
Далеч е младежът засмян.
Измряха отдавна надеждите
животът отива на зян.

Изгрява, залязва и слънцето
и нощем ми свети луна,
душата ми весела, слънчева
повяхна и пак е сама.

Минават край мене годините
и кротичко, тихо, без шум,
аз крача със чувства изстинали
самотен и с песен на ум.

Мен никой не чака, не чака ме,
и аз обезверен и сам;
знам, никой не биха разплакали,
днес мойте песни изплакани.
Светът е жесток и голям.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-02-02
прочитания: 208
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход