Безкрайна жал.
Минавам привечерно
в бяла риза.

Поглеждам отстрани
в кипналата пръст
растежа див
на жълти цветове.
Не знам,
кое е злото
("Цветя на злото" -
как позна кои са
О, Бодлер!).
Не знам,
кое е и доброто
(в името Му
се заклевам).
И отминавам пак далечен,
пак в бяла риза...

В безкрайна жал.