Вървя по пътя прашен...
звездна нощ е.
На пътя група хора си стоят.
Поспирам там при тях
и ги поглеждам,
дали сърцата им във плам горят...
дали душите разпознават времената,
се чудя
и изпитвам ги със взор;
дали очите
виждат в небесата...
приели ли са този Божий дар?
Решавам
да попитам незабавно;
...Видяхте ли файтон с коне?
И в него
да пътува булка славна,
на име Мина се зове?
Като Свети Минà  ще величае
на Бога чудните дела;
и всеки по света ще знае,
препълнена с Духа е тя.
На Божий Син
е Годеница,
Невяста ще е на Христа...
обрекла се е таз девица
на Вярност
още в древността.
Аз трябва с нея да пътувам,
така заръчал ми е Бог;
и тръпна,
бързам да слугувам...
кажете,
моля ви с добро!
...И ние чакаме я! -
казват.
- Но още се приготвя тя...
И пътя празен ми показват,
приветстват ме с;
Добре дошла!..
Тогаз обръщам взор в небето,
где всичко
във тъмата спи...
но там звездите ярко светят,
а сред звездите
Дом стои...
Прозорците
в таз нощ върховна,
преливат с дивна светлина;
и Мина
смутна и любовна,
облича своята снага...
За звезден Миг
се тя приготвя вече...
за Миг
очакван дълго, с векове;
а Годеникът търпелив и рече:
Ела Любима!
и в нега зове, зове...
       *    *    *
Туй сън ли бе или видение,
дори самата аз не знам;
но истинно е откровение,
което Бог дарува нам!