&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; /Посветено на Ив Монтан/ В утрото на нашата нежност танцът на пурпурното цвете ни усмихва. Усмихнато лице, луна и вятърова нощ, тъга в бодлите на роза, усмивка в утрото на нашата нежност, танцът на пурпурното цвете прегръща... Лицето свое в ръцете си държи сърце е то - пурпурно, обичащо. Поставя го на сцената - килим от обич под нашите крака. Прегърнал Мима своята сълза - отлита в синьото... Роди небето обичта си, дъжд от обич ни прегръща! Да! 17.10.2012 &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;