Милиарди самотни сърца

всяка вечер нещастни заспиват.

Те сънуват красиви слънца

и за щастие вечно бленуват.

Преживяват трагични раздели

всеки път по жестоки неща,

а душите им плахо са свили

своите крехки, раними крила.

А годините бързо отлитат

в самота, безнадеждност, печал.

Всички мисли в нас се заплитат

за какво ли до днес си живял?