На Нина

Разказа ми... била си малка още,

и плакала си - кончета в полето,

си чакала до късни, топли нощи...

и си ги търсила по светло.

Дали ще дойдат... толкова игриви,

да тропнат по широката морава,

да метнат малки, потни гриви,

да се изгубят, и да те забравят?!

Те някъде били са покрай пътя,

накрая на превала, към гората,

и са препускали в съня тих -

избрали своят миг от свободата.

Илия Вълчев