StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,949
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,466
   Точки: 2,642,848
   Съобщения: 148,771
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Memento mori

Не вярвах, че и аз ще остарея –

на младостта било присъща грешка!

Продължавах тук и там да се пилея,

докато времето не ми направи забележка.

 

Ухото ми издърпа то без жал,

а после ме погледна иронично:

„От мен не се е никой отървал,

нима си мислиш, че със теб ще е различно?

 

Погълнах хора достойни да са богове,

даже костите им в прах превърнах.

А не един надяваше се да ме спре,

но аз за никого от тях не се обърнах.

 

Помни смъртта, знай - няма да си вечен,

дори и името ти да се знае векове.

Самият ти на тленност си обречен

и гроб самотен неизбежно те зове!“

 

Не вярвах! Ето остарях и аз,

започнах знаците да различавам –

ценя живота, не изпитвам страх,

защото времето ми тук не е да съжалявам!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-07
прочитания: 95
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход