От прашната китара се посипа звук. Картините, замлъкнали помежду струните, изплуваха върху анфаса на луната, в криле на сови затрептяха и цялото небе обърна пясъчните си часовници - да се процежда времето с метеорити в тях... И двете ми ръце загребват този звук и пълнят празните от миговете половини... От спомените заваля... И капки дъжд от пролет, и топъл прах от лято, и есенни листа, и ситен сняг до праговете... на китарата...