Мелодия една незабравима
в душата ми от векове звучи.
И няма лято, няма зима -
разпръсква тя навсякъде лъчи.
Духът я пее. Радва се сърцето,
че песента не стихва, а се лей
и тук, и горе някъде, където
небето чисто звездно се синей.
Не стихва тя, звукът и се усилва
и всеки чува нежният и зов.
Тя твоето сърце със радост милва -
изпълва го със думата Любов.
Заслушай се и ти, о мой любими,
и долови тъй нежният и звук.
Тя с дивна обич надари ни.
Зове ни тя - далеч, далеч от тук.
Мелодия една неповторима
звучи в душите ни от векове.
И зная аз, че Теб те има -
забравям всички мои страхове.