Колко по-лесно е да се
усмихваш -
широко, невинно, от сърце -
когато навън грее слънцето.

Когато небето е синьо.
Когато тревата е зелена.

Когато вятърът шепне, а не вие.
Когато дърветата почиват, а не дебнат.
Когато всеки звук е ярък, а не крещящ.

Колко по трудно е да се
държиш -
да се бориш, да продължаваш -
когато облаци са надвиснали отгоре.

Когато смехът жегва.
Когато погледът убива.

Когато дъждът плаче, а не пее.
Когато сенките стряскат, а не скриват.
Когато тишината вика, а не сгрява.

Колко миризми се сливат във
въздуха,
колко истории разказва
калдъръмът...

Колко много завися
от всичко край мен.