Аз харесвам студените дни,
нямам нищо против ветровете.
Щом е сиво навън и вали,
в мен разцъфват стотици дървета.
Имам толкова много мечти,
че се чудя какво да ги правя...
ала виж, през дъждовните дни,
все по някоя нова добавям.
Аз обичам навън да вали
и да бъде ужасно мъгливо.
В мекотата на сивите дни
всичко вън ми изглежда красиво.
Хладни капки, придаващи цвят
на стъклата на моя прозорец...
Те пробуждат, изпълнен от глад,
често спящия в мен стихотворец.
А пък тази нощ няма звезди,
ветровете се гонят припряно
с аромат на небесни сълзи.
Тази вечер по-черна от врана,
озвучена от кучешки лай
и от капки по меката почва,
е един съвършен, чакан край,
в който всичко тепърва започва...