Една лъжа... една измама,

какво за теб е тя сега?

Една душа... една сълза,

защо тъй с тях се подигра?

Очите ми - дъждовни облаци

летящи над пустиня от тъга,

отронват капки, ледени - горящи,

и падат те загубени в лъжа...

Думите си, нежни и  отровни

забиваш като нож във моята душа,

а спомени витаят тук греховни,

за кървави следи от любовта...

Нима това е моята съдба?

Да се лутам в мрак и тъмнина?

Да бродя, да потъвам във мъгла?

Да потъвам вечно в самота...

Не, не искам тази ледена премяна

на любовта във мен да се всели!

Не искам да умра аз във забрава,

а раната все тъй да ме боли...

Ще живея, ще се боря аз за моята мечта,

а сълзите, прелестни, студени

ще захвърля тук със спомена от обичта,

и ще затихнат стоновете на мечти спасени...