Годините настъпват монотонно,
но неотменно, като морските вълни.
И даже вълноломите от спомени
не спират пръските на идващите дни.

Годините настъпват като есен
и дните капят като вехнали листа.
Животът ни - единствен и чудесен
изцежда бавно пак поредната мечта.

А тя красива е като навън пейзажа -
мечта като платно от Ермитажа,
в което мазките нанесъл си обаче ти.
И затова като елмаз мечтата ти блести.

Момчета и момичета, задръжте си мечтите.
Да не отлитат както отлетяват дните.