Днес ме разкъса на части,

на мъничка купчина кал,

на смеска от мъка и страсти,

от страх и от малко печал.

Днес ме прониза в реброто

и зъби заби във плътта,

извади с усмивка перото

и с кръв изрисува дъга.

Днес ми открадна очите

и вдигна света ми на стачка,

запали във мен светлините,

а после безумно ги смачка.

Днес ми изтръгна езика

и останах без право на глас

като немощна глуха старика,

като смазан от вятъра клас.

Днес ме уби... и роди ме

в малко радост и много тъга.

Днес ме сломи... и спаси ме.

Ти, проклета красива мечта.