Вчера ти на моята врата почука,
с усмивка на уста дари ми
и целувки.
А аз замаяна не вярвах,
реалност е това.
И ти най - накрая,
простил си ми греха.
Говореше ми нежно
и в погледа ти блуждаеше любов.
А аз прегърната във тебе,
ридаех и молех се да е така.
Тогава аз ти казах,
че има толкова неща,
за които да ти разкажа
и за тази убийствена вина.
Но ето, че внезапно ти си тръгна
и остава ми сама,
изведнъж разбрах, че само сън
било е това.