Разпиляват вълните -

онзи бряг от мечти.

А морето се губи -

бързо, в твойте следи.

Бризът нищо не казва,

във рапана е сврян.

Пясък в твоята пазва -

от часовника спрял.

Посивяло небето,

не чертае пътеки,

само слънцето пита

ти защо си далече?!

Нейде чайка отлита,

фарът тихо премига.

А морето потъва

в твойте мъжки лъжи...