StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,494
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,003
   Точки: 2,656,331
   Съобщения: 153,249
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мъжът, който не беше цистерна

Мъжът, който не плаче при смърт,
разменя потните си очила
за студения блясък на лещи.
Строи пресни килии против влага.
Стъклата са му като братя.
Но тъкмо старите приятелства
най-лесно се обръщат на предателства.

Тези стъкла са толкова изчукани
от времето на премълчани болки,
че всеки миг ще се счупят.
И раните ще потекат.
На язовир. Без капчица море.

Неплачещият заварява бента
с пластмасовите си, нови прегради.
И праща тъмносивата си риза
при черните поливачки над дядо.

А мъжът, който не може да плаче,
остава встрани. Чисто гол.
Само голите знаят да виждат
голото на смъртта и живота.

Кожа и кости в млъкнало дърво,
оцапано с цветя без корени.
Смърт на кубичен метър.
Това ли е човека след човек?
Прах за вятъра. Блюдо за червеи.

Той може и да плаче. Но не иска.
Не иска да е скъсаната дига,
която да удави докрай дядо
и въздуха на топлите си рани.

От морските дъна изплува ехо.
От язовира- вечна тишина.
Изгниване на мигове и образ.

Отказват поливачките да млъкнат.
Отказват да приемат суха риза.
Лесна е. Просто макет.
Ще я завържат за студа на дядо.
С една вълна- двама удавници.

Поливачките спазват закона.
Член първи заповядва, а не моли.
Изнасили морето вътре в себе си.
Защото така е прието.

Тогава той се влива в ризата си.
За да спаси от язовира дядо.
Припомня си последната тъга.
Момичето от вчерашен сюжет
боледуваше от непорастване.
Не от безкрайност на детството.
От непорастване на тялото.

Трите най-страшни забрани.
Не яж храна за пораснали.
Не си избирай професия.
И даже насън не се влюбвай.

Тя се влюби наяве. В един фотограф
и започна да трупа лица назаем.
Прилепени старчески залези.
Изгреви на деца в пясъчници.
Прашни строители на небостъргачи
с къпани пламъци в ретините.
Продавачки на фокус под слънцето,
успяло да прескочи някакси
тъмнината на щанда Прехрана.

Жени в непрегърната бременност,
вървящи с наострени токчета
за порязване на самотата.

Самотни мъже с груби ръце,
които садят нежност на цветя
в Големите градини. С шепот мама.

Докато запечатваше на снимки
лицата, които не може да има,
момичето започна да опитва
спагети. Любимото на фотографа.

Пожела си да бъде жена
и повече обичана от другата.
Болестта сбъдна мечтата й.
Момичето изстина от любов.
Като жена. Далече от очите му.

Пластмасовите килии се огънаха.
Мъжът изля троха море у дядо
и черните очи му ръкопляскат
Добре дошъл, кралю на поливачките!
Сега имаме трон за лъжите си.
Високи сме. Пораснахме в цистерни.
Ще потопим още безброй черупки.

Млъкват. Ужким убиец сътворили.
Мъжът напуска сивата си риза,
която в мокрото изглежда черно.
Повежда ги към сляпата им мАгерница.

Една капка и кралят е вино.
А царят на цистерните е просяк.
Ако искате да се надникнете
В очите на мъжа, който не плаче,
Виното ще ви е кисело.
Недейте. Не го гледайте в очите.
Пийте неферментирало грозде.
Сладникавото грозде на забрава.

Ако можеше да се надникнеш
и ти, момиче от замръзнал филм…
Помниш ли, някога го попита-
имаше ли поне малко обич
в онази, открадната твоя целувка,
която той узакони жестоко
на стоп-кадър от дъх помежду ви?

Не обич. Любов. Много имаше.
Черупката на дядо се усмихва
от борда на смалената си лодка,
загребваща далечина.
Не се удавихте дядо и ти.
Морето ми ви пази от потъване.

Човекът след човек е в паметта.
А там животът е сълза без котва.
Най-чистите сълзи се раждат бавно.
От мъжете, които не плачат.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-14
прочитания: 139
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход