Уморено гледат
недоспали очи.
Тежко въздишат,
майчини гърди.

Болката не стихва
в твоята душа.
Ръце простираш
кат плачеща върба.

Болката събираш
за своите чеда,
заминали на гурбет
в далечна страна.

Тръпнеща се взираш
към входната врата,
очакваш да се върнат
твоите мили деца.