Пак засиява огромна луна
в лятната звездна градина.
щурчета жужат, нощта полудя -
блесва жив спомен изстинал...
Втурвам се боса да хвана мига,
като светулка проблеснал...
Ех, не е лесно да тичам така -
детски наивна и честна,
а да ме гонят все грижи и две
ласкави, чисти зеници...
Майчино тежко, тревожно сърце -
в спомена само си птица!
24.10.1978г.
Из поетичната книга „Възлопис\"