StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,047
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,829
   Точки: 2,648,445
   Съобщения: 155,745
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,762

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мавзолеят е късното "мамо"

Светът е горила, напуснала клетката,
и решила да стъпче всичко по пътя си.
А той е дете със китара в ръцете си,
по стените на хладния подлез се топли.
И разказва истории на мъртвите,
(във които герои са бившите те).

Но не спират до струните техните сенки.
Продължават да бягат. И бягат на място,
заблудили плътта, че ще стигне високото.

И единствен гробарят се спира да чуе
как дъхът на дете, побелял от умора,
Рони въздух, тъй както пръстта рони памет
за онези, които отдавна ги няма.

И единствен гробарят вижда как струните
дишат дълго във чуждите сенки-
нежелани напук си даряват живота.

Но си тръгва гробарят, подушил забрана
от смъртта- да не пипа нейната стока.
И посреща нощта с дълга водка и ярост,
че не може времето да се удави.

И тогава светът се прибира във клетката,
като малка маймуна, която оставя
някой друг да решава път вместо нея.

А нощта е ковчег със копачи - звездите.
Млъкват трамваите в подлеза.
Тишина. Тишината не иска съперници
и притиска дъха на детето.

Къса струни китарата, падайки.
И от тяхното ехо превръща
в мавзолей тишината си подлезът.
Мавзолеят е късното "мамо"
на една изоставена музика.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-01-30
прочитания: 184
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход