Харесвам много маскаради,
на тях с различна маска можеш да си всеки път,
да бъдеш ангел или дявол и никой да не разбере,
че всъщност си човек един и същ,
да бъдеш тайно в ъгъла потаен
или под прожекторите да блестиш.
Не е като в реалния живот
без маска да те виждат всеки път,
а всъщност само ти да осъзнаваш
колко си различен всеки ден,
да осъзнаваш ти единствен, че
ангел си за през деня и
дявол ставаш вечерта.
С едни да бъдеш глупав, влюбен и наивен,
с други хитър, дързък и студен.
Домът за теб да е убежище безценно,
единственото място, където маската си да свалиш
и пред познатото си огледало щом застанеш
да виждаш всъщност, че си ти.
И ето там единствено да се познаеш,
и погледа си дълго да не можеш да изместиш,
да мислиш, че един човек ще те заслужи само,
този който в душата поглед закове и види как
в студените очи замръзват твоите сълзи,
да види как понякога зад милата усмивка
е скрита болка и тъга,
да се опре на твоите гърди и да чуе,
че и в тях едно сърце тупти.
Тогава знам ще свърши този маскарад
и маските ми мигом ще изчезнат…
И думата ще имам само аз да казвам:
- Да такава съм, но съм си аз и се харесвам!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me