Тя ще има вечно мъртви птици в двете свои ледени ръце. Във замръзналите им зеници сетен спомен – нейното лице. Ще ги гали, тихо ще подрежда техните разрошени пера. И ще плаче, и ще се оглежда за закътано парче земя.
После ще опитва да забрави как ги е намирала в калта. Без да знае как да го направи ще мечтае да смени града. Да отиде някъде далече, да отиде някъде на юг. Да забрави птиците и вече да е другаде и с някой друг. Да успее някак да измами себе си, че може да лети. Неспособна пак да се нарами с мъртви птици с ледени очи. Само че едва открила пътя, тя ще спира, тиха и сама. Ще намира както всички пъти мъртва птица в своите крака.