Малко пале сам само
седеше някъде в дъжда.
Малко пале сам само
скиташе се безпризорно.
Страдаше то за прегръдка
страдаше за дом спокоен.
Тук намесила се тя
взе го във рътете и го гушна.
Малко пале беше то
но щастливо вече беше.
Има6е то собствен дом
имаше подкрепа пълна.
Студена вечер бе навън
палето на топло беше.
Имаше стопанин то
топлината на живота.
Топла гозба и легло
всичко беше толкова красиво.
И живота продължи
палето не бе самотно.
И живота продължи
здраво бе това си е страхотно.