Разкопчaй я тази душа недоволна
- до последното счупено копче
пребледняла, пречупена, болна
като лятно изсъхнало снопче.
Ще люлее небето фриволно
сто звезди върху облачни клони,
пък Луната е круша, и спи
във леглото от звездни бонбони.
Ако дъжд заръми непохватно
ще събуди среднощните птици,
не поглеждай тревожно очите им,
мъртви са светлите им зеници...
А нощта се изнизва на пръсти...
плачат ли летните пеперуди?
Сребърни плитки са косите ми,
тоя дъжд пак ще ме събуди...