uFeel.me
Малка нощна изповед
Автор: Принцеса Променанде,  23 юли 2011 г. в 10:56 ч.
прочити: 297
Разкопчaй я тази душа недоволна
- до последното счупено копче
пребледняла, пречупена, болна
като лятно изсъхнало снопче.

Ще люлее небето фриволно
сто звезди върху облачни клони,
пък Луната е круша, и спи
във леглото от звездни бонбони.

Ако дъжд заръми непохватно
ще събуди среднощните птици,
не поглеждай тревожно очите им,
мъртви са светлите им зеници...

А нощта се изнизва на пръсти...
плачат ли летните пеперуди?
Сребърни плитки са косите ми,
тоя дъжд пак ще ме събуди...



    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me