Добър вечер, страннико! Поспри,
приближи се бавно и полека...
Поеми си дъх! Не се ли умори
безспир да дириш своята пътека?
Да, зная, и на мен познато ми е чувството,
и аз все търся и съм неуморна,
но така се дълъг път върви,
гориво е душата непокорна...
В нея крия своята история,
много фалш пронизваше сърцето...
Не се плаши, омраза не тая
към всичко дадено ми...и отнето.
Миналото ми не ще узнаеш,
недей разказва ми и ти за своето,
щом цели днес до тук сме стигнали,
кажи ми,не е ли това най-важното?!?
И нека двама огън да запалим,
да палим бавно и полека...
и ако този пламък истински гори,
ще поемем утре заедно
по най-дългата и неотъпкана пътека!
25.01.2010