Мълчание е вопъла в сърцето,

в мълчание е преродена тя,

онази непривична, нежелана,

онази - грозна, тъй зловеща самота.

Мълчание, а топло е сърцето,

макар в душата ураган вилней,

мълчание е чувството проклето,

пораждащо да те жадувам и горя.

Мълчалив е в ъгъла и телефона,

виновен е, не чувам твоя глас...

Дали в мълчание преражда се небето,

дали в мълчание се ражда и любов?