„Дори мълчанието вече не е твое
тук, дето воденичните камъни са спрели..."

Г.Сеферис

Да има някакво значение
това, което ти разказвам,
когато този свят е
гънка
на среднощната ти риза

и моят глас тъй глух
и празен.
Изписвам дълги редове
със думите, които не познавам -
по стъклата.
И после. Всичко се
изтрива.