Добрата дума с писък отлетя, а лоши да мълвя - не ми прилича. Не ме е страх от чувство за вина, но да ранявам - просто не обичам. И няма смисъл своята тъга да разпилявам в хорските вселени. \"Не можеш ли да носиш светлина - мълчи!\" - това е верую за мене. И аз мълча. Излишните слова по-празни са от счупени стакани. И вятърът мълчи. А пустошта люлее ме в коравите си длани. Отвежда ме до онзи чуден бряг, където няма думи - те са мъртви, затворени в огромен саркофаг, по който само червеи чегъртат. Мълчанието диша в моя свят, а мислите ми ехото повтаря на друг език - враждебен, непознат и с тишината само разговарям.