На връх висок спираш се сам...
и в полет внезапен през времето
сякаш,
завръщаш се някъде там,
където изчезва в миг бремето,
чакаш...
и срещаш се в себе си с детския плам
и тихия шепот на вечното...
           
А вечер, пропит с аромат на смола
нашепва ти хладния
вятър
легенда за обич, достойнство, сълза
и песен, в столетия
пята...
И тръгваш - пречистен от таз планина,
слял днешния свой ден с безкрая...